* * *

Войник на сватбата на жена си

Стояновата майчица
побърза Стоянча да жени,
да не го пишат войниче.
Понеделник булче затърси,
и пак понеделник намери -
хубава бяла Маринка.
Маринка плаче, не рачи,
вярно мами си думаше:
- Миличка моя мамо льо,
ти не ме давай войнику,
аз съм войника водила,
аз съм вдовица отидела!
Маринкината майчица,
вярно Маринки думаше:
- Ще те дам, къзъм, ще те дам,
войник е чутен болерин,
със крина пари жълтици,
с полвина черни грошове!
Тя си Маринка не слуша,
че си Маринка тя даде.
Сряда са годеж годили,
петък са засев засели,
в неделя са ги венчели,
в понделник ферман довтаса,
от царя и от везира:
"Стори Стоянчо, що стори,
що стори и той да доде,
на царя башча да гледа,
на царя уйни да кара!"
Като зачуло булчето,
навлезе равна градина,
набрала цвете всякакво,
накичи китка хубава,
оброни сълзи, заплака,
че я на Стоянчо подаде,
и пак му вярно продума:
- Стоене, пръвна пръвнино,
на си, Стоянчо, китката,
дене я на глава носи,
ноще я на роса гуждай;
когит ти китка повехне,
ти сториш тогис, що сториш
що сториш и ти да додеш,
да знаеш - ще се оженя!
Стана Стоянчо, отиде.
Мина се малко и много,
тъкминко девет години,
и той си носи китката,
дене я на глава носи,
вечер я на роса гужда.
Че стана рано в неделя,
че му китката повяхна,
оброни сълзи, зъплака.
Царицата му ясте донесла,
Стоянчо ясте не си ял.
Царица вярно думаше:
- Стоянчо, нашо войниче,
девет е годин станало,
тази година десета,
все си ястето изядаш,
таз зорна ясте не си ял.
Дали ти й ясте горчиво,
или ти й винце кисело?
Стоянчо вярно продума:
- Царице, господарке ле,
като ме питаш, да кажа!
Тази година десета
под було булче оставих,
булче ми китка подаде
и пак ми вярно заръча:
"Стоене, пръвна пръвнино,
на си, Стоенчо, китката;
дене я на глава носи,
ноще е на роса гуждай;
когит ти китка повехне,
да знайш ще се оженя;
ти тогай сториш, що сториш,
що сториш и ти да додеш!"
Царица нищо не рече,
тя нъпреж царя излезе,
вярно на царя думаше:
- Царьо льо, господарьо льо,
едно нещо ще ти кажа -
Стоянчо, нашто войниче
девет ми годин станало,
десето лято пролети,
все си ястето изяда,
все си винцето изпива;
таз заран ясте не яде,
нито си изпи винцето.
Под було булче оставил,
булче му китка пудало
и му вярно заръчало:
"На си, Стоянчо, китката,
дене я на глава носи,
ноще я на роса гуждай;
когит ти китка повехне,
да знаеш - ще се оженя!
Сториш тогива, що сториш,
що сториш и ти да додиш!"
Днес му китката повяхна...
Царица вярно думаше:
- Царьо льо, господарьо льо,
хайде ний да го пустиме!
Царя си вярно продума:
- Царицо, господарке ле,
ти иди, че му ти кажи,
да влезе в темно яхъри,
да избере конче хранено,
който ще го по-скоро занесе!
Царица кара Стояну:
- Стоянчо, нашто войниче,
ти налез темно яхъри,
избери конче хранено,
което те по-скоро занесе!
Стоянчо в яхъри налезе,
избра си конче хранено,
че я възседна, препусна.
Вървяло, що е вървяло,
стигнал е до техните ниви,
баща му нива ореше.
Пътниче вярно думаше:
- Дядо льо, ти стар бубачо,
днеска е света неделя,
пък ти се нивата ореш?
- Пътниче и ти друмниче,
аз не я ора да струва,
ам аз я ора да съхне!
Аз имам синка войника,
под було булче остави,
че му се булче зажени,
аз зато дойдох на нива!
Стоянчо пак му продума:
- Дядо льо, ти стар бубачо,
дал ще им стигна сватбата?
Дядо му вярно продума:
- Пътниче и ти друмниче,
по-бърже върви, налагай,
дърнюф им вечер достигваш!
Вървяло, що е вървяла,
стигнало техните лозя;
майка му лози копае.
Пътниче вярно думаше:
- Мамо льо, стара бабо льо,
днеска е света неделя,
пък ти на лозе копаеш?
- Пътниче и ти друмниче,
аз не го копам да струва,
ам аз го копам да съхне!
Аз имам синка войника,
пад було булче остави,
че му се булче зажени,
аз за то дойдох на лозе!
- Мамо льо, стара бабо льо,
дал ще им стигна сватбата?
- Пътниче и ти друмниче,
по-бърже върви, налагай,
дърнюф им вечер достигваш!
Вървяло, що е вървяло,
стигнал е тяхното село,
право си у тях отиде;
че му кончето поели,
Стоянче в къщи завели,
въз кръстник и въз сватете.
Всичките напит напиват,
Стоянчо няма да даде,
извади златюв си пръстен
и той си напит той напи.
Занесли го въз булката,
как го булката съгледа,
че си пръстеню познала!
Излезе и тя въз кръстник,
въз кръстник и въз кръстница,
булка си вярно продума:
- Прощавай, кръстник, кръстнице,
аз имам пръвна пръвнина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011