* * *

Войник на сватбата на жена си

Писа се Петър, писа се,
Раде ле, Раде убава,
младо войниче да иде,
на войниците баш да е,
баш да е, байрак да носи.
Остая либе сгодено,
сгодено, а не венчано.
Либе му умно, разумно,
па си на Петър говори;
- Либе Петре ле, Петре ле,
я постой, либе, почекай
да влезна в мала градина,
да набера цвете секакво,
да ти дам китка шарена
Петър си Рада послуша,
постоя Петър, почека.
Та влезна в мала градина,
набра си цвете секакво,
лаправи китка шарена,
па я на Петър подаде,
па си на Петър говори
- Земи си китка шарена,
турни я в десни джобове,
като до тамо пристигнеш,
фърли я, либе, фърли я
във тихи бели Дунава,
сека я сутрин поглеждай -
доде ти китка весела
и ти да бадеш по-весел;
откак ти китка увехне,
да знаеш, либе, Петре ле,
че съм се, либе, сгодила!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011