* * *

Войник на сватбата на жена си

Заженило се спаичето.
У събота се тъкмило,
у неделя се венчало,
у понеделнико ошло войник.
На невестата проговаря:
- Додека ти веноко стои зелен,
додека пръстен не поцърнее,
друго либе да не либиш,
да ме чакаш девет годин!
Па си ойде спаичето.
Изминало девет годин,
закарало десетата.
Досети се спаичето,
та си бръкна у пазуки,
та си виде, дека му е
китка повенала.
Тогай улезна си у коньето,
та избра врана коня,
па на ключари говореше:
- Да ми изберете дрехи спроти мене!
Избрало сабля спроти него,
избрало си пушка спроти него.
Па си пойде по друмове,
па пристигна си до селото.
Насреща му стара баба,
дека пасе бели гъски.
Проговори спаичето:
- Аво, бабо, стара бабо,
оти пасеш бели гъски?
А баба си говореше:
- Аво, синко, мили сино,
от неволя бели гъски пасем.
Имам сина, войник ойде,
еве вече девет годин,
а либе му се дома жени.
Разплака се спаичето,
забоде си врана коня,
та си ойде у широки двори.
Проговори спаичето:
- Че продължите тая сватба
да се видим сос невеста,
да ми цуне десна ръка,
да ву дадем една пара!...
Цунала му десна ръка,
познала му пръстеньо.
Проговори млада невеста:
- Аво тука, китени сватове,
и тизека, млади младоженя,
девет годин, що съм си чекала,
първото либе сега ми е дошло!
Па си ойдоа без млада невеста.
Па си се они двама вземале,
па си ошел за старата майка,
па докарал си е белите гъски,
фърлил си е църната вуна.
Прегърнала го е старата майкя
и от душа се отделила…

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011