* * *

Войник на сватбата на жена си

Чичо Тодору думаше:
- Тодоре, левен гидийо,
недей се жени таз зима,
таз зима и таз година,
че й зимата войнишка,
зимата и годината!
Тодор чича си не слуша,
в сряда се Тодор погоди,
в четвъртък беше годежът,
в петък му бяха засевки,
в събота годен приодил,
в неделя бе му сватбата,
в понеделник бе му момин-ден,
във вторник книга довтаса -
да върви Тодор млад войник.
Булка под було оставя,
страх го е да я поведе,
страх го е, още срам го е
намислил ла я остави.
Итра му й била булката,
влязла си в нова градинка,
набрала й цветя всякакви,
направи китка смесена,
че я Тодору подаде:
- На ти, Тодоре, таз китка,
деня я носи на калпак,
нощя я туряй на роса,
кога ти китка повехне,
ти да си знаеш, Тодоре,
тогази ще се оженя.
Ходил е Тодор, воювал,
девет години слугувал,
една си заран излезе,
китка на роса повехна,
Тодор си царю думаше:
- Аз искам, холам, да си ида
че ми се й булче сгодило.
Царят Тодори думаше:
- Да влезеш в нови яхъри,
да вземеш конче враняно,
че да го, холам, оседлайш,
оседлайш, още обюздайш,
та че у вази да си идеш.
Че стана Тодор, отиде,
та че взе Тодор кончето,
оседла, и още обюзда.
Кат се на него покачи,
дорде се Тодор настани -
до сред си пътя отиде;
дор се на него покачи -
право си у тях отиде.
Булче под було заварил,
че си булчето ортърва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011