* * *

Войник на сватбата на жена си

Оглави се Павле у неделя,
до неделята сватба че буде.
Поканил си от три града гости
и си кани кумо и старейко;
на сватба му дойдоа три татара,
три татара, три чадара,
на Павлете велят-говорят:
- Хайде, Павле, царо ми те тера,
да ти идеш на силна война!
А Павле си вели-говори:
- Постойте малко, почекайте,
да изпратам до три млади девери.
А они му велят-говорят:
- Не те оставамо ни ден до пладнина,
а то не да изпратиш три девера!
Та стануа Павле да иде,
да иде на силна война -
баща му хазна броеше,
брат му коня кове и седла,
я майка му дрехи избираше,
любне му китка увиваше,
увиваше и му наричаше:
- Да гледаш, Павле, да гледаш
кога ти китка повене,
я ке се оглавя!
Па ойде Павле на силна война,
девет годин седе Павле,
седе на силна война -
все му китка била весела;
кога десета година та била,
китка му повенала-съхнала,
Павле се уилил, угрижил.
Догледала го царица Мария,
та на Павлете вели-говори:
- Що си се, Павле, уилило,
уилило, угрижило?
А Павле й вели-говори:
- Кога крену на силна война,
баща ми хазна броеше,
брат ми коня ковал и седлал,
майка ми дрехи сбираше,
любне ми китка увиваше,
увиваше и наръчаше:
"Да гледаш, Павле, да гледаш -
кога ти китка повене,
я ке се оглавя!
Ка се китка усъхне,
я ке се оженя!"
Та сега девет години,
китка ми биде все весела,
с'а ми китка повена, посъхна!
- Проклет да си, Павле,
що не ми си ти кажал?
Я улезни, Павле, у яхъри,
та извади коня шестокрила,
та си яхни низ поле широко,
ега би нещо затекъл...
Та си влезна Павле у яхъри,
та извади коня шестокрила,
та ясна низ поле широко;
насреща му стара майа,
дека бели това платно у неделя.
Павле на майка си вели-говори:
- Помози Бог, стара бабо,
защо белиш това бело платно,
защо белиш у света неделя -
дали го белиш да белее,
или го белиш да църнее?
- Имах ина като тебе,
ойде он на силна война,
любне остави под бела прекрова,
с'а му се любне жени -
от мъка съм дошла да беля...
Па си яхна Павле коня нанагоре,
та си найде стара баща,
дека крои лозе у неделя:
- Помози Бог, стари дедо,
защо кроиш лозе у неделя -
дали кроиш да роди,
или кроиш да изсъхне?
- Не го кроим да родит,
но го краим да изсъхне -
имах сина като тебе,
отиде он на силна война,
любне остави под бела прекровка;
с'а му се любне жени,
та от мъка съм си бягал,
та го кроям да изсъхне...
- Дали ке я затеча дома?
- Карай коня, по-бърже, ке затечеш!
И Павле си бутна коня,
та си ойде дома -
сватове на трапеза седяха,
до кум му място чиня.
Павле вели-говори:
- Не съм дошъл да сядам,
а изведете млада невеста,
да ми целива ръка!...
И изведоха млада невеста,
та му целнала ръка.
Павле даде й пръстен меновник,
тога она на сватове вели-говори:
- Айде со здраве, китени сватове,
на мене дойде Павле добър юнак!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011