* * *

Войник на сватбата на жена си

Мама Стояна ожени,
взела му мома Тодорка,
таман Стояна венчават,
войници викат на порти:
- Хайде, Стояне, със нази,
алена коня да яздиш,
ален байрак да носиш!
Стоян майка си думаше:
- Майно ле, мила майчице,
аз ще се моля на тебе,
а ти се моли на тейно,
тейно с войници да иде,
че ми е мило булчето,
мило ми е да го оставя,
дваж мило да го поведа,
че са войници лошави,
войници ще го закачат.
Майка Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
баща ти, синко, стар човек,
не може коня да язди,
не може байрак да си вей...
Тодорка, булка хубава,
влязла в равна градинка,
набрала китка шарена,
на Стояна я подаде
и на Стояна думаше:
- Вземи, Стояне, таз китка,
деня я носи на глава,
нощя я слагай на роса;
кога ти китка увехне -
тогава ще те забравя;
кога ти китка изсъхне -
тогава ще се оженя.
Стоя Тодорка и чака
цели ми девет години,
почнала жалба да жали.
На Стоян, младо войниче,
китката повяхнала,
пръстена позеленял.
Стоян се много нажалил.
Царя Стояна попита:
- Стояне, весел юнако,
защо си толкоз кахърен?
Стоян на царя думаше:
- Че как да не съм кахърен,
девет години как служа,
младо булче оставих,
днес ми се жени булчето.
Царя на Стоян думаше:
- Вземи си конче най-бързо
и си на село отиди.
Стоян си конче възседна
и си за село замина.
На края старец ореше,
Стоян на старец думаше:
- Нали е света неделя,
защо си ореш на нива?
Старец юначе думаше:
- Имам си сина кат тебе,
девет години кат служи,
не си е в село дохождал,
днес му се жени булчето.
Стоян на старец думаше:
- Дали ще я заваря,
преди да мине венчило?
- Пресили, юначе, кончето,
в черкова ще я завариш,
в черкова, на венчаване.
Стоян си конче препусна,
на край селото завари
на чешмата баба да пере.
Стоян я жално попита:
- Бабо, стара бабичко,
днеска е света неделя,
защо си излязла да переш?
Баба юначе думаше:
- Имам си сина кат тебе,
девет години как служи,
днес му се жени булчето,
не мога от мъка, юначе, да стоя...
Стоян си конче побутна
и на черковата отиде,
завари Тодорка под венчило,
под венчило и под було,
с очи я Стоян гледаше,
дано го тя погледне,
Тодорка, булка хубава,
очи нагоре не вдига.
Като Тодорка венчали,
вкъщи са я завели,
трапези са сложили
и са дарове дарили.
Всеки си дари с пари,
жените с бели ръкави,
Стоян си пръстен дарява.
Тодорка, булка хубава,
като си дарове прегледа,
видяла пръстен венчален.
Тя при Стояна отишла,
в юнашко чело целунала,
нежно и мило прегърнала,
и на сватбари думала:
- Слушайте, вие сватбари,
аз със Стоян отивам,
със Стоян първо венчило!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011