* * *

Войник на сватбата на жена си

Стоян Марийка думаше:
- Марийке, либе Марийке,
аз ще млад войник да ида.
Марийка, мома хубава,
влезнала е в горна градинка,
набрала цвете всякакво,
всякакво, девет тюрлии.
В една ги китка направи,
че я на Стоян подаде:
- Ето ти, Стояне, тази китка,
денем я носи настрана,
нощем под глава.
Кога китка повехне,
тогава ще се оженя!
Ходил е Стоян, носил я,
китката му повехнала.
Стоян си глава наведе
и си отпуска изиска.
Кога си в село идеше,
в Марийкини сватба голяма,
Марийка на хоро играе.
Стоян до нея отиде
и на Марийка думаше:
- Марийке, либе Марийке,
тъй ли ни беше думата,
че няма да се разделим?
Който ни двама раздели -
на смърт ще бъде наказан!
Марийка Стоян думаше:
- Прощавай, либе, тъй стана!
Стоян го гневно догневя,
че й главата отряза,
главата с русата коса.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011