* * *

Войник на сватбата на жена си

Синочка се дете породило,
отрано го майка оженила,
къде пладне писмо получило -
войник да иде или глава да праща.
По-добре войник да иде,
отколкото глава да праща...
Мили стрине погачи месили,
стара майка премени тражила,
а либето по градини шета
да си бере това росно цвете,
да си вие тоя росен венец.
Кога брало, то е говорило,
тогова Стоян от воина да дойде.
Минуло е ни много, ни малко,
минуло е тъкмо петнадесет годин.
Тогава Стоян венец заповенал
и отиде Стоян право при царя,
при царя, при господаря.
- Ой те тебе, мили, царьо,
ой те тебе, господарю,
пусни мен в дома да си ида,
мене се е либе заженило.
Кога си отиде Стоян у двори,
пълни двори китени сватове,
у сватове млади младоженци.
Па тогай си либе излезе,
като си видя тя либето Стояна,
остави си китени сватове
и си взема либето Стояна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011