* * *

Войник на сватбата на жена си

Днес как се Стоян ожени,
утре му книга довтаса -
Стоян на войска да иде,
Стоян сарафин да иде,
на сарафите сарафин,
сарафин, сараф-башия.
Стоян мами си думаше:
- Майно ле, стара, майно ле,
моли се, майно, на тетя,
тетю на войска да иде,
да ме отмяна отмени,
барем за една годинка,
че ми й млада булката,
мила ми й да я оставя,
дваж по-мила да я поведа -
дружина ми са войници,
войници, хора лошави,
булката ще ми отведат!
Мама Стояну думаше:
- Молих се, синко, думах им,
ала баща ти не рачат,
че е баща ти остарял,
остарял, синко, побелял -
не може конче да язди,
не може пешум да върви,
камо ли пушка да фърля!
Пак ти, Стояне, ще идеш!
Стоян се люто разсърди,
че си в яхъре отиде,
изведи конче хранено,
хранено, пък не карано,
че го оседла обюзда
със синьо седло алено,
със позлатени зенгии.
Че го Стоян възседна,
възседна Стоян, препусна,
че си на войска отиде,
напред воската да върви...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011