* * *

Войник на сватбата на жена си

Стоян на сефер тръгнува, мъри,
на сефер, на Юрдин'ята.
Булче си само оставя, мъри,
армасано, невенчано
и на майка си думаше:
- Мале ле, стара майко ле,
утрина рано да раниш,
да раниш, да ме изпратиш,
да ме булчето не угади,
не угади, да се разтъжи.
Дурде майка му да рани,
булче му рани по-рано.
Тя влезе в ранна градинка,
та събра китки алени.
Дур две ги китки сторила,
едната даде Стояну,
с другата конче закичи
и си на Стоян думаше:
- Земи, любе ле, таз китка,
земи я носи в пазуха,
росата да не я уроси,
слънцето да я не грее.
Кога китката увехне,
да знаеш, че съм годена;
кога китката изсъхне,
да знаеш, че съм женена...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011