* * *

Войник на сватбата на жена си

Гьоргът събира, тръгнува,
на Влашко, та на олдашко, мъри,
на пуста скеле да поде,
на пуста скеле яняда, мъри.
Остави булче булено,
булено, недобулено,
женено, недоженено.
Чакала Станка, гледала,
цели ми девет години,
годините са минали,
Гьоргът го нема никакъв -
ни Гьоргът, ни хаберат му...
Таман се Станка женела,
девет й гайди свирели
и девет тъпани тупкали.
Най Гьоргът иде отгоре,
от Влашко, та от олдашко.
Той, като видя Станчето,
под бяло було булено
и си на нея думаше:
- Станко ле, главеничко ле,
захвърли, либе, булото
и при мене, Станко, да дойдеш,
моя ти любе да станеш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011