* * *

Войник на сватбата на жена си

Отгоре слягат овчаре,
овчаре, дели котлене,
всички овчаре хубави.
Най-хубав, мамо, най-гиздав,
най-хубав Димо овчаря,
калпак му й, мамо, накривен,
кривак му й, мамо, сребърен,
кука му й с алтън полята.
Бяла го Ганка изпровожда,
пъстра му китка подава
и си на Дима думаше:
-, бре, на ти, Димо, таз китка,
таз китка, Димо, кичена,
носи я, Димо, варди я,
варди я, Димо, пази я,
кога китката увехне,
да знаеш, че съм се оженила.
Носи я Димо, варди я,
цели ми девет години.
На десетата година
китката му повяхна,
повяхна, още посърна.
Димо кахърен ходеше,
другари Димо думаха:
- Димо ле, верен другарин,
защо си тъжен, кахърен?
Димо другари думаше:
- Китката ми повяхна,
повяхна, още посърна,
булката ми се й оженила...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011