* * *

Войник на сватбата на жена си

Стоян на сефер тръгнува,
на сефер на гордията,
булче си само оставя
ярмисано, не венчано,
той на майка си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
сутрина рано да раниш,
да раниш, да ме опратиш,
да ме булчето не усети.
Дорде майка му да стане,
булчето му стана рано,
кя влезе в долна градинка,
набрала цветя всякакви,
всякакви ран босилкови.
Дор две ги китки сторила,
едната даде на Стоян,
с другата конче накичи
и на Стояна думаше:
- На ти, Стояне, таз китка,
денем я носи в пазуха,
вечер я туряй на роса,
кога китката весела,
да знаеш, че съм лефтера,
кога китката увяхне,
да знаеш, че съм женена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011