* * *

Войник на сватбата на жена си

У субота Павъл с' оженило.
уще со нееста не ми се познало,
ни познало, ни па се видело,
утре дънта войска го викаа.
Що ми беше Павловица млада!
Ми улезе у бафча градена.
па ми набра едно китче цвеке,
ми го тури у десна пазуа:
- Ай со здраве, мое домакине!
Утро, вечер, цвеке да погледнуеш.
дур ти цъфти, люба тебе те чека.
Ка ке изповене, тогай ке се мужим.
Ми отиде Павъл байрактаре,
тамо седи девет години дъна.
Утро, вечер, цвеке погледуе.
у десета му се повенало.
Бог д' убие Павъл байрактарче!
Ми обори байрака на земня.
Го догледа кральот от сараи.
- Море, Павъл, Павъл байрактарче!
Що обори байрака на земня?
Али войска ти се поскусило,
али таин ти е поскусено?
Проговори Павъл байрактаре:
- Али чуеш, наши честит крале?
Ти ме прашаш, право ке ти кажам!
У субота беф се оженило.
со невеста не беф се познало,
ни познало, ни се состаило,
утре дънта войска ме зедофте.
Бог д' убие моа верна люба.
она флезе у бафча градена,
она набра едно китче цвеке.
ми го тури у десна пазуа.
утро, вечер си го погледуем.
Сега китче ми се повенало.
моа люба сега ми се мужи.
Пълни ми са дворье со сватои.
Изен сакам, Бога ми, да ме пущиш,
я да идем у моята кукя,
дан затечем, уще неземена.
Що ми беше наши честит крале!
Проговори наши честит крале:
- Ей ти, Павъл, Павъл байрактаре!
Ти да флезеш тъмни конюшнице,
да отбереш до два бързи коня.
да г' отнесеш у моето хазно,
еден тоар, други да го явнеш.
Бъргу идеш по бели друмои.
дан затечеш люба немужена.
Що ми беше Павло байрактаре,
ми остаи байрак на дружния,
ми улезе тъмни конюшнице,
па ми отбра до два бързи коня.
ги принесе при кралево хазно,
еден тоари, а другийот го явна.
Айде, айде по бели друмои.
дън до пладне свои синор флече.
Ми го найде свои стари татко,
къде ора, дробни сълзе рони.
- Помози Бога, море, стари чичо!
Защо ореш, дробни сълзе рониш?
- Дал Бог добро, незнаен делия!
Ти ме праша, право ке ти кажем.
Я си имаф синко како тебе,
у субота сум го оженило,
ущ со нсеста не ми се познало,
ни познало, ни се составнло.
Утре дънта войска го зедофа.
Еве има девет години дъна.
како ми е юнак у ту войска,
дънъска му се негова люба мужи.
- Остани збогом, море, стари чиче!
Айде, айде, пред своата врата,
туй га найде негова стара майка,
къде пере, дробни сълзе рони.
- Помози Бога, мори, стара майко!
Що ми переш, дробни сълзе рониш?
- Дал Бог добро, незнаен делия!
И я имаф юнак како тебе,
у субота ми се оженило,
ущ со нееста не ми се познало,
ни познало, ни се, Бог ме, видело,
утре дънта войска го зедофа.
Еве има девет године дъна
како седи юнак у ту войска,
дънъска се негова люба мужи,
пълни му са дворье со сватои.
- Остани збогом, моя стара стрино!
Па ми флезе у свои дворои,
що ке види? Пълни дворье с сватои,
Павловица сватои им служи.
Бъргу юнак от коня ми слезе,
па ми седна софру на опашка.
Ми ги служи Павловица млада,
ми ги служи люта бела ракия,
еве сватои она ислужила.
ред ми дойде на Павлота добър юнак.
Па му даде Павлоту добър юнак,
па се напи Павло добър юнак,
па извади пръстень бурмайлия.
ми го тури юнак у чашата.
Го препоа Павловица млада,
проговори Павловица млада:
- Ай со здраве, китени сватои!
Еве ми го първото венчано!
Ми станале китени сватои.
ми станале они да бегаа.
Проговори Павъл добър юнак:
- Застаните, китени сватои!
Имал сестра, Бог ме, за мужене,
га промени своа мила сестра.
им га даде своа мила сестра.
не ги пущи срамни да ми ода.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011