* * *

Войник на сватбата на жена си

Поиска Гюро Мара,
поиска я, дадоха му я,
Гюро сватба стега,
писмо от кралицата,
да отиде левент Гюро,
левент Гюро на война.
А Гюро на кралица се моли:
- Пусни ме само три дена,
сватба да си преправим,
сватбари да си изпратим!
Дума кралица:
- Не може не един ден, ни час.
И Гюро се застяга.
Баща му коня стегаше,
майка му хлеб месеше,
сестра му кърпи переше,
Мара влезе в буйна градина,
набра китка смесена,
и на Гюро на коня подаде:
- Хубаво китка да гледаш,
дорде е китка весела,
дотогава Мара ще чака!
Три години вече минаха,
на Гюрето китка повехна,
и Гюро се назад завърна.
Право край лозе мина,
баща му лозе режеше на света неделя.
Гюро си баща попита:
- Дедо, защо режеш лозе в света неделя?
Дали режеш лозе да ти съхне,
или режеш лозе да ти роди.
- И аз не знам, синко,
син имах, левент юнак беше.
Три години откак на война отишъл,
откак на война отишъл
и не се е върнал.
Па Гюро си у бащини двори влезнал,
майка му бело платно тъчеше
и тъжна песен пееше.
- Защо, бабо, тъчеш у света неделя,
дали платно за покрови,
или платно за носене?
Майка му дума:
- И аз не знам, синко, защо,
аз имах син левент юнак
три години от как е на война отишъл
отишъл, не се е върнал,
а булка по друг е тръгнала.
И Гюро право на сватба отишъл,
и там й крак настъпил,
да му види пръстен меновник,
и назад я върнал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011