* * *

Войник на сватбата на жена си

Плени Гюро земя Арбанашка,
ни за сребро Гюро, ни за злато,
за убава Мара Арбанашка,
Поплени я Гюро, отведе я.
Още Гюро у двори не улезнал,
Гюро те ле книга пристигнала,
да ще Гюро дете да кръщава.
Още не я Гюро не прегледа,
пристига втора бела книга,
да иде Гюро, краля да венчава.
Още не я не погледа,
трета бела книга ще
да иде, Гюро царево войниче.
Он на майкя потио говори:
- Леле, мале, леле, старе мале.
Дали да идем дете да кръщавам,
или да идем краля да венчавам,
или да идем царево войниче.
Я майка му потио говори:
- Таком Боже, левент Гюро,
оно дете секи, че го кръсти,
он краля секи, че го венча,
ти си иди царево войниче.
Цареви са големи работи.
Сос царя се на карез не фатай.
Па си пойде, Гюро, левент Гюро,
пращо го Мара Арбанашка.
Изпраща го и му наръча:
- Таком Бога, Гюро, левент Гюро,
като ойдеш царево войниче,
на ти, Гюро, два стръка игличе,
посади ги сред цареви дворе,
доде ти е ружица весела,
дотогай, че ще да те чекам.
А ка хване ружа да ти вене,
да ти вене, да ти съне ружа,
че се женим, нема да те чекам.
Па си ойде Гюро, левент Гюро.
Минало се две-три годин време,
камо ружа се весела била,
па хванала ружа да му вене,
да му вене, да му сане.
Я царя му потио говори:
- Таком Бога, тебе левент Гюро,
еве стана до три годин,
ти ми беше най-весело войниче.
Дали ти е са рода помрела,
или ти се пари довършиа.
Ни са ми се пари довършиа,
ни ми са рода помрела,
нело ми се е любне заженило.
Да ме пущиш за два, за три дни,
да си идем дома на дворове,
да си видим моя лепа Мара.
Го пущи цара, честит цара.
Кога ойде дома на дворове,
що да види Гюро, що да чуе.
Пуни двори сватове напунили,
у сватове Стефан младоженя.
Развърте се налево, надесно,
па си Стефана погуби,
па си узе лепа Мара.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011