* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала мама, имала,
едного сина Стояна,
бързала да го ожени,
да не го свари войската.
Днеска го мама ожени,
утре му хабер пристигна -
Стоян с войската да иде.
Стоян мами си думаше:
- Майко льо, стара майчице,
моли се, мамо, на тате,
тате с войската да иде,
че ми е младо булчето,
мило ми е да го оставя,
срам ме е да го поведа.
Мама на Стоян дума:
- Баща ти, синко, е стар човек,
не може конче да язди,
камо ли пеша да ходи.
Стоян се много нажали
и си с войската замина.
Булче му букет направи
и го на Стоян подаде.
- На ти, Стояне, тоз букет,
денем го носи на глава,
нощем го тури на роса,
га ти увехне букета -
тогава ще ми е годежа;
кога ти букет изсъхне -
тогава ще ми е сватбата.
Мина се малко, не много,
мина се девет години,
Стояну букет изсъхна.
Стоян се много нажали,
нажали, та се натъжи.
Стояновите другари,
на Стояна думаха:
- Стояне, младо войниче,
защо си тъжен, кахърен?
Стоян другари думаше:
- Днес ми се жени булчето.
Тогава те му казали:
- Яхни си конче хранено
и право на сватба да идеш!
Кога си в село пристигна
булче под було си седеше,
като Стояна видяло
и право при него отиде.
Стоян си булче взима
и с коня си го отведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011