* * *

Войник на сватбата на жена си

Дошла е книга Стояну -
Стоян да иде на войску.
Оставля любе венчано,
венчано, а не простено.
Мати му меси погачу
и дробне сълзе ронеше,
баща му коня справляше
и дробне сълзе ронеше,
брат си му порта отваря
и дробне сълзе ронеше,
сестра му перчин чешляше
и дробне сълзе ронеше...
Любе му китку виеше
и дробни сълзе ронеше,
и на война си говори:
- Войно Стояне, Стояне,
дор ти е китка весела,
до тъг че тебе да чекам,
ни че е млого, ни малко,
че мину девет године,
че ти е китка весела;
ка си поступи десета,
китка че да ти повене -
я чу се, войно, заженим!
Не било млого, ни малко,
минуле девет године,
поступи годин десета,
Стояну китка повела.
И он е станул уилен;
дружина си го питуе:
- Море, Стояне, другаре,
що ли си толку уилен,
уилен, толко жалосен?
- Море, дружина, дружина,
како ме право питате,
я право да ви откажем -
къга си пойдох да дойдем,
оставих любе венчано,
венчано, а непростено...
И китка ми е извило,
за девет години нарекло:
"Че мину девет године,
че ти е китка весела;
ка си поступи десета,
китка че да ти повене -
я чу се, войно, заженим!"
И китка си е повела...
- Море, Стояне, другаре,
улезни нови яхъре,
избери коня най-болье,
та айде търчи да видиш,
йега си любе затечеш...
Улезе нови яхъре,
избра си коня най-болье;
пойде си Стоян до дома...
Мину си горе зелене,
мину си полье широко;
баща му изкочил да оре,
да оре църно оранье
със тия църни биволье
у свету младу неделю.
- Бог ти помага, старейо!
- Дал ти Бог добро, путниче!
- Тако ти Бога, старейо,
що ореш у свету неделю
със тия църни биволье?
- Тако ти Бога, путниче,
како ме право питуеш,
я право да ти откажем -
имах си сина йеднога,
па ми отиде на войску,
остави любе венчано,
венчано, а не простено;
чека га девет години,
дойде си годин десета,
па му се любе зажени;
я па от муку не могу,
та съм излезал да орем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011