* * *

Войник на сватбата на жена си

Посгоди мама млад Тодор,
в петък го посгоди,
в събота годен походи,
в неделя сватба издигна,
в понеделник сутрин
Тодору книга допадна -
войник да си иде.
Младо си булче остави,
венчано, неопростено,
ни от кум, ни от кума,
ни от свекър, ни от свекърва.
Булче му диван стоеше,
смилна му китка даваше:
- Я, на ти, либе, тази китка,
кога китката повяхне -
да знаеш, че съм болничка;
кога изсъхне да знаеш, че съм умряла!
Минало, що се минало,
Тодор му китка повяхна
и си Тодор хабер получи,
че му булче болничко.
Минало що се минало,
китка на Тодор изсъхна,
Тодор си хабер получи,
че му е булче умряло.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011