* * *

Войник на сватбата на жена си

В петък са Стоян посгоди,
в събота било, що било,
от царя ферман дофтаса,
да иде Стоян, да иде
на царя слуга да стане.
Стоян извади кончето,
че го оседла, обюзда.
Булче при коня стоеше
и на Стояна думаше:
- Стояне пръвна, пръвнина!
Постой, Стояне, почакай,
да влеза в горна градина,
да бера цвете китинку.
Уви я китка розлясна,
че на Стояна отдаде:
- Турни я в бяла пазуха,
сутрина, вечер поливай;
като си китка повяни,
тогава ще ся посгодя;
когато китка изсъхни,
тогава ще ся оженя.
И стана Стоян отиде,
походи мало и много,
дор цели девет години,
тогава китка повяхна.
Стоян си викна, заплака.
Де го зачула царица
и на Стояна думаше:
- Стояне, младо войниче!
Сег' стана девет години,
аз не бях тебе видела,
да викниш и да заплачиш.
- Царице, господарице!
Сег' стана девет години,
оставих булче под було,
днес на булче е сватбата.
Царица дума Стояну:
- Стояне, холам Стояне!
Извади конче хранено,
че го оседли, обюзди;
ако ти път за неделя,
ти си го земи за пладня.
Извади конче фърквато,
че го обюзда, оседла;
път му беше за неделя,
а той го зеде за пладня,
покрай ми лозе замина,
баща му лозе копаше.
(…)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011