* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала мама, имала
един ми сина Стояна,
той за син и за дъщеря,
бързала да го ожени,
бързала, оженила го.
Петък му беше годежа,
а съботата засяха,
неделя беше сватбата,
в понделник книга пристигна.
Стоян си книга получи,
получи и я прочита,
бяло си книже раздига,
черно си слово разчита,
дребно си сълзи ронеше.
Де го съгледа майка му,
тя при Стояна отиде
и си Стояна питаше:
- Стояне, синко мил мамин,
от какво не си доволен -
дали ти й грозно булчето
или ти й малко мената?
Стоян майки си думаше:
- Милинка моя майно ле,
нити ми й грозно булчето,
нити ми й малко мената,
от царя ферман получих -
канят ме, мамо, викат ме
три годин служба да служа,
алено конче да яздя,
пушка бойлия да държа,
сабя френгия да въртя.
Милинка моя майчице,
аз ще се моля на тебе,
пък ти се моли на татя,
татьо на Север да иде,
във Север-града голяма,
три годин служба да служи,
алено конче да язди,
пушка бойлия да държи,
сабя френгия да върти!...
Майка му дума Стояне:
- Татко ти й, синко, стар човек,
не може конче да язди,
не знае пушка да държи,
не може сабя да върти -
пак ти, Стояне, ще идеш,
с цар се на глава не излиза!
Стоян заплака, продума:
- Милинка моя майно ле,
в четвъртък трябва да тръгна!
Булчето му се зачуди,
къде се Стоян изгуби,
тръгнала да го потърси,
че ги с майка му намери
в градината под ябълката.
Тя на свекърва говеше,
шепне, Стояна питаше:
- Що тъжиш, либе, що плачеш?
Стоян на булче думаше:
- Канят ме, мари, викат ме,
три годин служба да служа!
Булка му дума Стояне:
- Лъжеш ме, дето три годин,
че сега служат хората
по цели девет години!
Булче му по двор ходеше,
люти си сълзи ронеше,
сякакво цвете береше,
на две го китки кичеше -
първата китка за него,
втората китка за нея...
Булче му дума Стояне:
- На ти таз китка за тебе,
пък втората за мене,
ти като казваш три годин,
три годин служба ще служиш,
пази, Стояне, китката,
дене я носи със себе,
ноще я слагай на звезди;
като ти китка извехне -
да знаеш, ще се аз сгодя;
като ти китка изсъхне -
да знаеш, ще се оженя!
На четвъртата година,
че му китката изсъхна,
Стоян се много натъжи
и се пред царя изправи,
и всичко цару разправи.
Царо Стояна допусти,
даде му конче алено,
даде му пет дни отпуска...
Отиде Стоян да види,
като в селото навлезе,
баща му нива ореше.
- Помага ти Бог, дядо льо,
що правиш, дядо, що струваш,
днеска е света неделя,
днеска се нива не оре!
Дядото дума войниче:
- Махай се, синко, от тука,
голяма тъга имаме -
аз имам момче войниче,
булче му днеска се жени!
Стоян с кончето замина
и като влезе в селото,
край чешмичката отиде,
спря се водица да пие,
бабичка дрехи переше,
Стоян бабички думаше:
- Добър ти ден, бабичко,
що правиш днеска, що струваш,
днеска е света неделя?
Бабичка дума войниче:
- Я мълчи, синко, не питай,
голям си кахър имаме -
аз имам момче войниче,
булче му днеска се жени,
голяма сватба заправи,
сега са таман в черкова,
в черкова на венчаване!...
Баща му отиде на нива,
а пък аз додох да пера,
да си кахъри пилея...
Бързо си коня препусна
и си в черкова отиде,
и се пред булче изправи.
Стоян на попа думаше:
- Я питай, отче, булчето,
доволно ли е от мене!?
Булче му се отказва
и при Стояна отива,
и си излизат от черква,
право у тях си отиват.
Стоян отпуска примиля
и пак се назад повърна,
и в казармата отива,
и се пред царя изправи,
и всичко цару разправи...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011