* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала майка един син Стояна,
скришом го е гледала,
по-скришом го е женила.
В неделя бе му сватбата,
ама нали са комшии - душмани,
та се на царя казали.
В понеделник хабер пристига -
млад Стоян войник да иде.
Рано ранил Стояна,
баща му конче гласеше,
майка му ядене туряше,
жена му влязла в градина,
та е набрала цвете всякакво,
накитила е китка размесна,
и я е на Стоян подала:
- На ти, Стояне, китката,
доде е китка весела,
азе ще съм у вазе,
кога ти китка повехне,
тогава ще ми е сватбата!
Слугувал е Стоян девет години
не му натегнала службата,
най китка му е повехнала,
па му са жалба нажалила,
та забегал при царя,
при царя, а той го пита:
- Защо си, Стояне, толкова тъжен,
толкова тъжен, нажален,
дали ти война натегна,
или ти пушка не стреля?
- Ни ми е война натегнала,
ни ми пушка не стреля,
ами ми се е булка оженила,
днеска й е сватбата.
- На ти, Стояне, кончето,
качи го и по-бързо да идеш,
доде ти не е булка венчана.
Отишъл Стоян на черкова,
па вика на сватбари,
сватбари, млади сватове:
- Сватбари, мили сватбари,
я ми булчето изведете,
та да ми ръка целува.
- Как ще ти булка изведем,
булка ни не е още венчана,
венчана па сводена.
И той си конче оставил,
па право в черкова влязъл,
па право при булка отишъл,
та да му ръка целува,
а на ръка - пръстен.
А тя си пръстена познала
и на сватбари казала:
- Това ми е първото либе
и аз си с него излизам!
И всичка се сватба разтури.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011