* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала мама, имала,
една ми сина Стояна.
Храни го мама, гледа го
от мало, дор ми голямо,
голямо за оженване.
В петък байрак пришили,
в събота засев викали,
в неделя булка довели,
в понеделник яли и пили,
във вторник ферман му дойде -
солдатин да ми отива.
Стоян мами си думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
аз ще се моля на тебе,
ти се мили на тати,
тати солдатин да иде,
че ми й мило булчето,
мило ми й, мамо, тежко ми й,
тежко ми й да го оставя.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, сино Стояне,
баща ти й, мама, стар човек -
не може на кон да седи,
не може пушка да държи,
не може сабя да върти.
Стоян си нищо не рече,
че влезе в тъмни яхъри,
изведе конче хранено,
че се на конче преметна,
че на Маринка думаше:
- Оставай, Маринке, прощавай!
Маринка на Стоян думаше:
- Стояне, първа пръвнино,
Стояне, първо венчило,
я почакай малко, Стояне.
Привлезе в горна градинка,
набрала китки сякакви,
извила китка смесена
и я на Стоян подала,
и си Стояну думаше:
- Таз китка да я носиш със тебе,
деня я носи на страна,
вечер я носи на чело.
Докога й китка весела
и аз ще съм весела,
кога китка повяхне,
и аз ще съм кахърна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011