* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала й мама, имала
една ми синка Иванчо,
рани го мама, гледа го,
дурде го мама изгледа.
С чужда го хурка изгледа,
стана на двайси години.
В петък го й мама годила,
в събота ели и пили,
в неделя булка дувели,
в понделник кума завели,
вторник му книга занели
на царя служба да служи.
Негово булче Калинка
то си по двори ходеше,
сълзи си рони като град
пръсти си кърши както лед,
увила топки сякакви,
с чирвен ги конец увила,
и на Иванчо думаше:
- Либе Иване, Иване,
я на ти, либе, тия китки,
деня ги носи на калпак,
нощя ги туряй на роса,
дуде ти китки увехнат,
да знаеш, либе, й да помниш,
тогиз щи бъда годена,
годена жа са оженя,
в черкува жа са венчея.
Носи ги малко не много,
дор три ми цели години,
я на четвърта година
зели му китки да вехнат,
да вехнат китки й да съхнат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011