* * *

Войник на сватбата на жена си

Вчера се Стоян ожени,
днеска му хабер пристигна -
млад войник Стоян да ходи,
млад войник - за три години.
Стоян майка си думаше:
- Моля се, мамо, на тебе,
пък ти се моли на татко,
той да си войник отиде,
че ми е млада булката,
млада е мамо, под було,
мило ми й да да я оставя,
драго ми й да я забравя,
срам ме я да я поведа!
Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Баща ти, майка - стар човек,
не може на коня да седи,
не може сабя върти.
Стоян му жално дожаля,
изведе конче хранено.
Стоян си конче седлае,
булче му пред кон седеше,
бистри си сълзи ронеше,
през булото ги цедеше.
Дето й сълзи капнеха -
зелен босилек никнеше,
а булчето го береше,
на две го китки правеше.
Едната даде на Стоян:
- На ти, Стояне, таз китка -
деня я носи на глава,
нощя я туряй на роса.
Когат' ти китка повехне -
аз тогаз ще се оженя.
Заплака Стоян, замина
на царя да си слугува...
Служил му е три години,
не му китката повехна;
на четвъртата година
босилекът почна да съхне...
Стоян из двора ходеше
и бистри сълзи ронеше.
Царица дума Стояну:
- Стоянчо, младо войниче,
защо си тъжен, кахърен?
Стоян й дума, продума:
- Станало й три години,
не ми китката повехна,
днес ми китката повехна -
днес ми се жени булчето.
Царица дума на Стоян:
- Недей се толкоз кахъри,
аз ще се моля на царя -
дано те царят отпусне,
да идеш до си обвидиш.
Царят си Стоян отпусна,
Стоян въс село отиде
и на сватбата отишъл.
Топлото вино давали -
всякой пущал по пара,
Стоян си пуснал пръстена.
Като го видя булката,
тя на сватбари думаше:
- Този е пръстен Стоянова -
де го Стоян, сам да дойде!
Булката було захвърли
и при Стояна отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011