* * *

Войник на сватбата на жена си

Днеска са Стоян ожени,
утре си хабер получи,
служба на царя да служи.
Стоян на майца си думаше:
- Аз ща са моля на тебе,
а ти се моли на тати,
да си тати отиде,
на царя служба да служи,
дан' си оставям булчето,
булчето из под булото!
Майка Стояну думаше:
- Баща ти вече остаря,
на него му дотегнало
на царя служба да служи.
Заплака Стоян и тръгна.
Негово булче хубаво,
в мала й градинка влезнало,
всякакави й китки набрало
и на Стояна думаше:
- Докато й китка все росна,
аз ще съм, либе, все тука,
аз ще те, любе, дочакам!
Взема я Стоян и тръгна,
булка под було остави
и си при царя отиде,
на царя служба да служи.
Минаха девет години,
не вехне китка, не съхне.
Стоян все весел ходеше,
все весел ходи и свири.
На десетата година -
увяхна китка, изсъхна,
че викна Стоян, заплака.
Оттам е царя преминал
и на Стояна думаше:
- Стояне, храбри юнако,
защо си тъжен и жален?
- Снощи си хабер получих,
че ми се жени булчето...
Царя Стояну думаше:
- Стояне, храбри юнако,
с плач нищо не са оправя!
Я влезни в тъмни обори,
назоби, конче с бял ориз,
с червено вино го напой.
Стоян си конче изведе
и си в село отиде.
Накрая, накрай селото,
гледа Стоян старец оре:
- Защо, старче, ореш,
че днес е света неделя?!
Старец Стояну думаше:
- Имах си аз син Стоян,
днес му се жени булчето,
затова ази днес ора...
Като във тях си отива,
майка му хурка предяла.
Стоян майчици си думаше:
- Защо ми, бабо, днес предеш,
че днес е света неделя?!
Баба Стояну продума:
- Имах си ази син Стоян,
днес му се жени булчето,
затова ази днес преда...
Стоян на сватба отива
и си булката извика,
китката да й подари.
Булчето, като го видя,
че викна булче, заплака:
- Стояне, либе Стояне,
живи ли бяхме, Стояне,
ний, либе, да се съберем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011