* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала е мама, имала,
едного сина Стояна,
той за син, той за дъщеря,
бързала да го ожени,
да не си харчи парите.
В четвъртък го е сгодила,
в петък засевки правила,
в събота при кум ходили,
в неделя сватба голяма.
Венчан бе Стоян, несводен,
царя за него проводи:
"Де да е Стоян, да дойде,
да дойде Стоян млад войник!"
Петранка, булка хубава,
тя си по двора ходеше,
кървави сълзи ронеше
и на Стоян думаше:
- На ти, Стояне, таз китка,
деня я носи на глава,
нощя я слагай на роса,
кога ти китка увехне -
тогаз ще й ми сватбата.
Стоян мами бе думаше:
- Аз ще се моля на тебе,
пък ти се моли на татко,
да иде тате стар войник.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
баща ти е, синко, стар-запрял -
не може пушка да държи,
не може сабя да върти!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011