* * *

Войник на сватбата на жена си

Чувала майка, гледала,
Стояне, море, Стояне,
един го сина Стояна.
Варкала майка, бързала
по-скоро да го ожени,
дорде е младо-зелено,
дорде му руба прилега,
дорде го моми иская.
Петък го майка главила,
в събота гости канила,
неделя сватба правила.
Сложна честна трапеза,
седная кумо, стареко
и до них попо Илия.
На Стоян абер му дойде -
младо войниче да иде.
Станува Стоян, кренува,
младо си булче оставя
под тая бела прекрофка,
под тези жълти телове.
Девойче итро, разумно
отишло в росна гръдина,
откъсна китка весела,
та я на Стоян подаде
и на Стоян си думаше:
- На ти, Стояне, таз китка,
доде е китка весела,
дотогай тебе ке чекам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011