* * *

Войник на сватбата на жена си

Майка Стояну думаше:
- Ай да се, синко, ожениш,
да те война не затече.
Стоян си булче доведе,
в неделя беше сватбата,
в понеделник абер пристигна -
Стоян на война да иде.
Той си на майка думаше:
- Я кажи, мамо, на тате,
тате на война да иде,
че ми е младо булчето,
жал ми е да го оставя.
Майка Стояну думаше:
- Баща ти, синко, стар човек,
не може пушка да носи,
камо ли сабя да върти.
Стоян му жалба дожале...
Булче му китка подава,
подава, още нарежда:
- Кога ти китка увехне,
да знаеш, че се сгодявам;
кога ти китка изсъхне,
да знаеш, че се венчавам.
Ходил е Стоян, воювал е,
тъкмо ми десет години,
кога си китка погледна
и китка му изсъхнала.
Стоян си глава наведе,
другарите го питаха:
- Стояне, младо войниче,
дали ти служба дотегна
или те болест налегна?
Стоян на другари отвръща:
- Нито ми служба дотегна,
нито ми болест налегна,
най ми се либе венчава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011