* * *

Войник на сватбата на жена си

Чувала майка, гледала,
едного сина Стояна,
побърза да го ожени,
докъде на война да иде.
Петък го майка сгодила,
събота абер стигнал:
"Стоян на война да иде!"
Стоян на майка думаше:
- Кажи, мамо, на татко,
зарад мен на война да иде,
че ми е младо булчето,
та не мом' да го заминем.
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
баща ти е вече стар човек,
не може коня да язди,
ни пеша да ходи...
Като си Стоян тръгваше,
булче му влезло в градина,
набрало цвете всекакво,
изкичи китка мешана
и я на Стоян дало,
и си на Стоян думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
тая китка на война да носиш,
като видиш китката повехнала -
тогава ми е годежа;
като я видиш изсъхнала -
тогава ми е сватбата.
Стоян си на война отиде.
Мина се много, не малко,
китката бе повехнала,
повехнала и изсъхнала.
Царят Стояна питаше:
- Стояне, младо войниче,
защо си толко кахърен?
Стоян си на царя говори:
- Днес ми се жени булчето...
Тогава царят продума:
- Качи враното конче
и си на село иди.
Стоян си бързо затегна
и си на село отиде,
на село си отиде
и си булчето взема.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011