* * *

Войник на сватбата на жена си

Царо войска сбира.
От всяка къща по войник,
от Стоянови двамина.
Стоян плаче, не ще да иде,
че ще младо булчето остави,
срам го е да я поведе,
мило му е да я остави.
Майка му леби месила,
сестра му дрехи прала,
невеста му китка китила,
китила и му казала:
- Дорде ти е китка весела,
дотам ти невеста дома седела!
Отишел Стоян войник
и седел, що седел,
дор девет години -
китка била весела.
Като китка повехнала,
Стоян оскърбен остана.
Царя пита Стояна:
- Защо си, Стояне, все весел,
а сега - не веселиш.
- Имам фиданче в градина,
а фиданчето посъхнало,
досега беше весело...
- Я хайде, Стояне,
вземи конче алено,
шиник ориз назоби
и чабър вино напои,
и иди си виж фиданчето.
Стоян коня напои и назоба,
и девет попрези попрегна,
и замина за село.
Баща му оре на поле:
- Добър ден, дедо,
защо ореш в тая света неделя?
- Не ора, сине, да го имам,
а го ора да го немам.
Имах си сина Стояна,
войник отиде
и булчето му се ожени -
днеска му е сватбата.
Отишел в селото при майка си
и я попитал:
- Защо переш днеска
в света неделя?
Майка му отговаря:
- Не пера да имам,
имах си сина Стояна,
войник отиде,
а булчето му се ожени,
през девет села в десето -
днеска му е сватбата.
И Стоян замина с кончето,
и пристигна на сватбата.
Като го видела,
Стоянова булка рекла:
- Прощавай, куме, и ти старокьо,
че първо либе я иде, я е дошло!
Стоян подава ръка да му целува,
тя, като го хванала да я целува,
пръстен й паднал
и Стоян на кончето я дигнал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011