* * *

Войник на сватбата на жена си

Бързала майка, готвила
Стояна малък да глави,
да глави, да го ожени.
Петък го майка главила,
в събота булка одила,
га в понеделник утрина
Булка на вода тръгнува,
отде, Стояне, дойдоха
Царгавн до два гаваза,
на рамо муздрак носеха,
на муздракът бе писано:
Стояне сефер да иде.
Булка му права стоеше,
вийна му китка виеше
и я Стояну даваше:
- Вземи, Стояне, китката,
дене я носи на глава,
ноще я дипли в пояса.
Ку се китката расцъфти
Ситни зелени цветове,
и ти се хитром досети,
да ти се жени либето
за друго първо любовье.
Зел я я Стоян, клал я я,
дене я носил на глава,
нощем я диплил в пояса,
че се китката расцъфти
Сини зелени цветове.
Седнал е Стоян да плаче,
да плаче, люто да кълне
и царица го питаше:
- Стояне, наш аргатине,
сега бе девет години
Та сълза не бе пуснало,
щу ти й, Стояне, та плачеш?
- Царюйце наша държаво,
та я ли не ща да плачем?
Мене се жени либето
за друго първо любовье!
- Стояне, наш аргатино,
и тва ли кахър да берем?
Стояне наш аргатине,
ся да ти река "иди си",
можеш ли пътя угади?
- Угадям сега, царюице,
ти мене речи: "иди си",
я си ща пътя угади.
- Иди, Стояне, избери
в царюво най-бай хергеле
Котрото коня бендисаш,
та я, Стояне, възседни,
та си булката дофтасай.
Та че ми Стоян отиде.
Избера коня хубава.
Та стана Стоян, та тръгна,
та си либето зафтаса
Дарбата неодарена,
калтата неолюбени.
Стоян й метна пръстенът:
- Дайте го младом невести,
тя ще се хитром досяти
да й е дошло либето.
Дали го младох невести.
Тогас невеста викнала:
- Сватове и калтатове,
да фи е халал, сватове,
моята дара дарена,
оставям сетне любойе,
та пойдам с първо любойе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011