* * *

Войник на сватбата на жена си

Стоян на сефер тръгнува,
на сефер на юрдията.
Булче му влиза в градинка,
та набра цвете всякакво,
всякакво, темянуговим,
та хи направи две китки
и на Стояна думаше:
- Вземи, любе ле, тва цвете,
деня го носи в пазуха,
ношкя го турай на роса.
Ако цветето повехне,
да знаеш, ще се оженам.
Носи го, носи млад Стоян,
носи го, погледува го.
Е га ми една утрина,
една утрина неделя,
цветето му повехнало,
повехнало, посърнало.
Стоян се назък повърна,
та си в селото отиде,
та си булката завари,
армасана, невенчана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011