* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала майка, имала,
един ми сина Богойчо,
та го е майка гледала,
гледала, изгледала го, (2)
та стана момче голямо
двадесте и две години,
та го майка му оглави.
В петък го майка оглави,
в събота главен преходи, (2)
в неделя му бе сватбата.
Богой му книга пратили -
младо войниче да иде.
Богой книгата четеше
и дребни сълзи ронеше.
Богой си булче остави,
армосано, невенчано.
Той у дома си отиде,
та на майка си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
утрина рано да раниш,
да раниш, да ме изпратиш,
да н' ме угади булче ми,
че ще да много да плаче.
Дуру да рани майка му,
булче по-рано ранило,
ранило, очи умило
и влязе в равна градинка,
та набра цвекье всякакво,
всякакво темянугово,
до две хи китки увила,
на Богойчо ги даваше,
даваше и хму думаше:
- На ти, Богойчо, тьез китки,
тьез китки темянугови,
носи хи, погледувай хи,
деня хи носи в пазуха,
вечер хи туряй на роса.
Носил хи Богой, носил хи,
носил хи, погледуаал хи,
йеле ми една утрина
китката му повехнала,
повехнала, посърнала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011