* * *

Войник на сватбата на жена си

В петък се Петър погоди,
в събота годен преоди,
в неделя бе му сватбата,
в понеделник абер пристигна -
Петър с войници да иде,
на войниците байрактар.
Булче му умно-разумно,
влезнало в мала градинка,
набрало цвете секакво,
увило китка шарена,
па я на Петър подаде:
- Я на ти, либе, таз китка,
денем я носи на глава,
нощем я фъргай на роса.
Доде е китка весела,
знай, либе мое, чакам те;
като ти китка увехне,
знай, либе, че се погодих;
като ти китка изсъхне,
знай, либе, че се ожених.
Па стана Петър, отиде
на цара служба да служи.
Служи е много, не малко,
служил е девет години.
Денем си китка носеше,
нощем я в роса фъргаше.
Доде бе китка весела,
зафана китка да съхне.
Петър се жалба нажали.
Никой не бе го съгледал,
само го царя съгледа,
и той си Петър попита -
каква му жалба голема,
та ходи Петър и плаче.
Петър му всичко разправи.
Царя го пусна да иде,
да иде булче да види.
Като си Петър отиде,
в село свиреше музика,
негово булче убаво -
със други се венчаваше...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011