* * *

Войник на сватбата на жена си

Стояне, море, Стояне,
млад се е Стоян оглавил.
Абер е дошел от царо,
Стоян на война да иде,
силната войска да воде,
алови байрак да носе.
Оправя Стоян поръча,
на либе тио говоре:
- Послушай, либе, да чуеш,
да чуеш либе да помнеш;
язе на война ке ида,
а ти да ме не забравеш.
Набери китка шарена,
тури я либе да стое,
у леген вода студена:
до дека китка ке цъфте,
до туке мене да чекаш;
кога ке китка повене,
ти тогай да се ожениш!
Стояла китка цъфтела
тъкмо ми до три години;
трите години минаа,
тогай ми китка увена.
Тръгнала да се ожене.
Дошле й чета сватове,
тръгнале да я отвеждат;
до сред я друми отвеле,
тамо Стояна сретнале,
поздрав от далеко чинале;
десна му ръка хванала,
и се е назад върнала
у Стоянови дворове,
стоянова майка за снаа,
а на Стояна за либе.
Стояне, море Стояне!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011