* * *

Войник на сватбата на жена си

Мама Стоени думаше:
- Стоене, мило мамино,
хайде те, мама, оженим,
войниче да те не карат,
че много карат ергени,
по-малко карат женени.
Стоян мама си послуша,
в събота годеж ще годи,
в неделя й сватба тръгнала.
Като за булче отишле,
като се назад върнали,
срещу сватбата идеха
до три ми царски войника
и за Стояна питали.
Цялата сватба омълча,
сам се Стоян издаде.
Стоян се молба молеше:
- Дайте ми миолет за три дни!
Войници думат Стояна:
- Три часа миолет нямаме,
три дни не можем да чакаме.
Нали ни царя проводи,
с нази Стоене да дойдеш.
И пак си сватба тръгнала,
като си Стоян наближи,
Стояновата майчица,
нали си навън излязла,
булката да си посрещне,
посрещне, да я здрависа.
Стоян мама си продума:
- Майко ле, стара майчице,
моли се, мамо, на татя,
тате войник да иде,
отмяна да ме отмени
и ако не цяла година,
барем и половин година.
Майка Стоена думаше:
- Стоене, мило, мамино,
баща ти, майка, стар челяк,
не може на път да върви.
Седяло булче, слушало,
па влези в нова градинка,
набрало цветя всякакви,
направи китка смесена,
на Стояна я подаде:
- На ти, Стоене, таз китка,
дене я носи на глава,
вечер я слагай на роса.
Кога ти китка повехне,
тогава ще ми й сватбата,
ако мож, либе, ела си!
Бре гиди, Стоян, Стоене,
че запя Стоян, засвири,
че си войниче отиде.
Ходи ми цяла година,
китката туря на роса,
дене я туря на глава,
че стана рано в неделя,
нали му китката повяхна,
много се Стоян разкахъри.
Царя Стояна познава,
той си Стояна питаше:
- Стоене, младо войниче,
какво си толкоз кахърян?
Стоян го тъжно погледна
и на царя си продума:
- Като ме питаш, ще кажа,
ще кажа, няма да лъжа.
Аз си бях, царьо, присадил
на една върба ябълка,
цъфтя ябълка, не върза,
сега ябълка цъфнала,
цъфнала и завързала,
до три ми златни ябълки.
Снощи си писмо получих,
да ида да ги откъсна.
Царица, жена глупава,
тя си на царя продума:
- То не е, царьо, ябълка,
то му се жени либето!
Царя Стоене продума:
- Стоене, младо войниче,
да влезеш в хладни каяри,
което конче подсвирне,
него Стояне да вземеш,
по-скоро да си отидеш.
Стоян си царя послуша,
кат си каяри отвори,
подсвирна конче хубаво,
подсвирна конче царево.
Като го Стоян изведе,
че го осядла, обюзда.
Като го Стоян възседна,
прахове, мъгла вдигнало.
Като си Стоян наближи,
той си в лозята навлезе,
старик лозе копае.
- Помага Бог ле, дядо ле,
какво ви има в селото?
- Аз имах синка кат тебе,
той си войниче замина
и му се жени либето.
И пак си Стоян продължил.
Като си в село навлезе,
на чешма Стоян се отби,
кончето да си напои.
Бабичка платно белила.
- Добър ти ден, бабо ле!
- Добър ти ден, войниче!
- Какво ви има в селото,
имате гайди, цигулки?
- Аз имах синка кат тебе,
кат тебе, синка, войниче
и му са жени либето.
И пак си Стоян продължил.
Като на сватба отишъл,
тъкмо трапеза вдигаха.
Стоян си накрая поседна,
сабята си извади
и я на земя удари,
кончето върза у нея.
Кокато дари дарили,
всички по нещо дадоха,
Стоян си няма нищичко,
всичките пари пуснали,
Стоян си пуснал пръстена.
Кога парите събрали,
на булчето ги занесли,
то си познало пръстена,
на Стоян, младо войниче.
Много са яли и пили,
кат се трапеза развали,
Стоян най-подир вървеше
и си кончето одясли.
Тодорка, мома хубава,
като Стояна гледаше,
сърцето й се късаше.
Като се Стоян приближи,
тя пак му се помоли:
- Прости ме, прости, Стоене,
аз седях дълго и чаках,
а ти ни писмо провождаш,
нито пък се обаждаш!...
Нищо й Стоян ни казал,
кат си Тодорка прилови
и я на конче преметна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011