* * *

Войник на сватбата на жена си

Заженил се й млад Стоян,
вторник са годеж имали,
в неделя сватба правили.
Таман са в църква влезли,
карулджии сватба спрели,
на Стояна писмо дали,
кат го Стоян разбута,
писмото пише, още говори:
"Венчавай, попе, недовенчавай,
Стоян си днеска млад войник отива!"
Като от църква излязоха
и си в къщи отидоха,
сватбари, още кумове,
седнали, ядат и пият.
Стоян за войник се гласи,
със всички сбогом си вземал,
булка си целуна
и с нея сбогом той взема.
Петранка дума Стояна:
- На ти, Стоене, таз китка,
денем я носи на страна,
вечер я слагай във вода,
докато китка увяхни,
до тогаз тебе ще чакам.
Стоян си китка взема
и я на ухо забоде,
остави булка под було
и си войник замина.
Стоял ми Стоян, воювал
цели ми девет години.
Де ходи Стоян - свири,
де ходи Стоян - пее.
Нали десета настъпва,
не свири Стоян, не пее,
китка му вече увяхнала...
Войници думат Стояна:
- Стояне, верен другарю,
я ела да се гатаме.
Стоян при войници отива,
гатали, що се гатали.
Стоян войници дума:
- Имам си у дома ябълка,
девет години как цъфне,
цъфне, а не зъвърже.
Сега десета настана,
цъфнала и завързала.
Всички мълчат и мислят,
не могат да я отгатнат.
Царица врати отвори
и на Стояна продума:
- Стояне, вярно войниче,
аз ти гатанка отгатнах.
Бързо в яхъри отиди,
което конче изрижди,
него оседлай и го покачи,
булката си не оставяй.
Вървял ми й три дни и нощи,
техните лозя той стигнал.
Старец си лозе режеше,
Стаян на старец думаше:
- Днеска е света неделя,
а ти лезе режеш,
дали го режеш да роди,
или го режеш да изсъхне?
Старец Стояна думаше:
- Не ми кахъри повдигай,
и аз имам син като теб,
остави булка под було,
днеска й е сватбата,
затуй съм от село излязъл.
Стоян си пътя потегли,
тяхната й чешма стигнал,
старица на чешма завари,
бели ризи переше.
Стоян, старица думаше:
- Днеска е света неделя,
а ти ризи переш?
Старица на войниче думаше:
- Войниче, младо войниче,
я си пътя продължи,
не ми кахъри повдигай...
Стоян си пътя продължил,
де тяхното двори стигнал,
широки порти отворил,
конче на пайван върза,
на сватба си Стоян отиде.
Таман кръст Божи хвърляли,
Стоян си пръстена хвърли.
Булката още, зълвите,
те са кръст Божи събрали
и почнали пари да четат.
Петранка пари не гледа,
на Стоян пръстена познала,
пръстена, венчалния
и зълви си питала:
- Има ли някой гостенин?
Зълва дума Петранки:
- На прага просяк стоеше.
Като Петранка зачула,
бързо изскочи на вън.
Като Стоян видяла,
бързо го Петранка прегърнала,
прегърна и го целуна.
И на Стояна думаше:
- Прости ми, Стояне, грехове,
дето се ази ожених.
И на сватбари продума:
- Ой ви вази, сватбари и кумове,
халал ви струвам дарове,
аз си Стояна пак вземам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011