* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала е мама, имала,
едного сина Стояна,
той за син, той за дъщеря.
Бързала е да го ожени,
да го ожени, задоми.
В неделя сватба направили,
в понеделник яли и пили,
във вторник хабер пристигна -
Стоян войници да сбере,
в София дя ги заведе,
в София града голяма,
на царя служба да служат,
на царя, на господаря.
Стоян мама си думаше:
- Майко ле, стара майчице,
аз ще се моля на тебе,
пък ти се моли на татя,
аз войниците ще сбера,
пък татко да ги заведе
в София града голяма,
на царя служба да служат,
че ми е свидно булчето.
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, сине Стояне,
баща ти, синко, стар-запрял,
не може на кон да стои,
дилкем ли пеша да върви.
Стоян му жалба дожаля,
булче му ходи по двори,
ходеше и си плачеше,
дребни си сълзи ронеше.
Дето й сълзи падаха,
всякакви цветя никнеха,
синьо и алено цъфтяха.
Булче си цветя береше
и ги на китка правеше,
на Стояна ги даваше,
и на Стояна думаше:
- На ти, Стояне, таз китка,
денем я носи на глава,
вечер я туряй на роса,
кога ти китка повехне,
тогаз ще ми е годежа,
кога ти цветя изсъхнат,
тогаз ще ми е сватбата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011