* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала й мама, имала,
един ми сина Стояна,
бързала да го ожени,
да го не войска завари.
В петък го майка сгодява,
в неделя сватба правили,
в понеделник хабер пристигна -
Стоян войник да иде.
Стоян на майка си дума:
- Я кажи, мале, на тати,
татко с войските да иде,
че ми е младо булчето,
жално ми й да го оствя,
мило ми й да го забравя.
Мама Стояну думаше:
- Не думай, синко, тез думи,
баща ти й, синко, стар човек,
не може коня да язди,
камо ли пеша да ходи.
Че става Стоян, па тръгва,
негово булче хубаво,
влезе в росна градина,
набрала китка смесена
и на Стояна подаде,
и си на Стоян продума:
- Кога ми китка увехне,
тогава ще ми й годежа,
кога ми китка изсъхне,
тогава ще ми й сватбата.
Че стана Стоян, замина,
воюва малко, не много,
цели ми девет години,
на десетата в джоба си бръкна,
намери китка увяхнала,
от девет години изсъхнала,
много се Стоян натъжи,
царю Стояна попитва:
- Стояне, младо войниче,
стана девет години,
служба, Стояне, ми служиш,
не съм те виждал натъжен,
защо сега тъжиш?
Стоян на царя разправя
за негова китка увяхнала,
от девет години изсъхнала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011