* * *

Войник на сватбата на жена си

Чувала макя Стояна,
у криом десна пазуха -
до турци да са не чуе,
та арач да му не режат
и войник да го не пишат.
Чува го макя, пази го,
та си е расъл, порасъл.
Па си му макя говоре:
- Сине Стояне, Стояне,
я айде да те ожена,
та женет да ми поседиш.
А Стоян си й говори:
- Мале ле, мила мале ле,
лесно ще да ме ожениш,
ала ще да се дочуе,
до турци ще се дочуе,
та арач ще ми порежат
и войник ще ме опишат.
Макя Стояна не слуша,
на си го макя ожени.
Па се до цару дочуло,
та са му арач резали
и са го войник писали.
Туку са само чекали,
та си са Стоян венчали,
и си са Стоян окнали,
та войник да си отиде.
Стоян си влезна яхъре,
добра си коня изведе.
Стоян си коня стегаше,
невеста влезна в градина
та набра цвеке секакво -
уви си китка размесна,
па а на Стоян предаде,
па си на Стоян говоре:
- Либе Стояне, Стояне,
уземи, либе, китката,
дени а носи на пояс,
нощи я топи у вода.
Доде е китка весела -
и я ще, либе, да седа.
От ка ти китка повехне -
и я ще, либе, да бегам,
да бегам, да се ожена.
Носи я Стоян, топи я,
носи я девет години.
Настала годин десета -
и му китката повехна,
и Стоян си са ускръбил
никой го не е сагледал.
Сагледала го царица
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011