* * *

Войник на сватбата на жена си

А, бре, Заимче, леле, бре, спахийче!
Зажени се, заглави се спахийчето, (2)
в сряда вечер го главиха,
във четвъртък сватба вдигна,
във петъка ферман дойде,
да си сберат Заимчето.
Бело булче диван стои,
диван стои, сълзи рони,
сълзи рони и нарежда:
-, бре, Заимче, бре, спахийче,
ти навърваш, ами мене,
ами мене де оставяш?
Проговори Заимчето:
- Ой ле, булче, бело булче,
ще ме чакаш три години,
ако ме нема - глави си се,
глави си се, жени си се!
Та събраха Заимчето,
Заимчето, спахийчето,
откараха го Московията,
в Московята на войската,
там си седи малко-много,
малко-много три години,
три години и половина.
Време дойде и замина,
всички други изпуснаха,
Заимчето не го пускат.
Проговори Заимчето,
Заимчето, спахийчето:
- Пуста да остане юрдията,
юрдията, дружината!
Де го дочу и пашата,
на Заимчето проговори:
-, бре, Заимче, бре, спахийче,
оти кълнеш юрдията?
Заимчето отговаря:
- Как да н' кълна юрдията,
остал си съм бело булче,
бело булче на два деня,
да ме чака три години,
три години и половина.
'Ко ме нема ще се глави,
ще се глави, ще се жени!
Изпуснаха Заимчето,
та си яхна врана коня,
и си зима из полето,
излела е неговата,
неговата стара майка,
да си пасе бели гъски,
за негови пусти жалби:
- Ой ле, бабо, стара майко,
оти пасеш бели гъски,
бели гъски по полето?
Отговоря стара майка:
- Как да не пасам бели гъски
и я имах син кат' тебе,
та си ости бело булче,
бело булче на два дена,
сега се е заглавила,
заглавила, заженила.
Познали се те двамата,
завели се из полето,
та са влели във селото,
и са спрели цяла сватба,
та са взели бело булче,
а за булче Заим дал е,
Заим дал е мила сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011