* * *

Войник на сватбата на жена си

Стоян си войник отива, мари,
остави булче венчано,
остави булче венчано, мари,
венчано, неналежано.
Нали е булче разумно,
станало й рано в неделя,
отишло й в росна градинка,
набрало й цветя всякакви,
на две ги китки свила,
едната сложила в пазва,
другата даде на Стоян
и си на Стоян думаше:
- На вземи, любе, таз китка,
сутрин я слагай в пазва, (2)
вечер я слагай на роса,
за да я слънцето не грее,
да я ветъра не вее.
Когато китка увехне,
да знаеш, че съм годена,
а кога китка изсъхне,
да знаеш, че съм женена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011