Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Войник на сватбата на жена си

Хранила майка, гледала
до един сина Стояна.
Храни го мама, гледа го,
голямо момче станало, (2)
на осемнайсе години.
Петък го мама годила,
събота кума калеса,
неделя бульче доведе.
Кога пондельник сутринта
бульче на подлив тръгнува,
кехая на порти стоеше
и на Стояна думаше:
- Айде, Стоене, да вървиш,
на царя служба да служиш!
Майка му дрехи сбираше,
баща му пари броеше,
бульче му китка виеше
и я Стоянум даваше:
- Я на ти, любе, таз китка,
дене я държи на срана,
вечер я туряй на роса.
Когато китка повехне,
да знаеш, че съм главена,
кога ти китка посъхне,
да знаеш, че съм женета!
Кога ми Стоян отиде,
служил е малко, не много,
цели ми девет години,
че му китката повехна,
повехна, още посъхна.
Стоян ми темен потемне
и още черен почерне.
Цара на Стоян думаше:
- Стоене, младо юначе,
защо си темен потемнел
и още черен почернел?
Стоян на цара думаше:
- Царьо льо, царьо честити,
как не ща, царьо, да темня,
да темня, още да черня,
нес ми се жени бульчето!
Царя Стоянум продума:
- Стоене, младо юначе,
влези, Стоене, в яхъри,
изкарай конче хранено,
изкарай и го оседлай,
дано я можеш завтаса!
Стоян кончето изкара,
изкара и го възседна.
Еднъж го Стоян посбута,
до кръстомпътя отиде
и си слънцето попита:
- Слънчице ясно, високо,
дали я мога завтаса,
докат дар не е дарила
и подлив не е подляла?
- Завтасваш я, Стоене!
Стоян кончето посбута
и си сватове застигна,
и на сватове продума:
- Вие, сватове, кумове,
вие адет нямате ли,
бульче ви ръка да целува?
Подарък ще я подаря.
Сватове думат Стояна:
- Юначе младо, незнайно,
кък щяло адет да няма?
И хи булото открили.
Стоян си ръка подаде,
бульче му ръка целуна
и го по пръстен познала.
Хвърлила було от глава
и се на конче метнала,
на конче отзад Стояна,
и на сватове продума:
- Сбогом ви, сбогом, сватове,
мойто си любе привтаса!

 


Корен, Хасковско; сватбена - трапезна и хороводна (СбНУ 60/1993-1994, № 922 - "Войник на сватбата на жена си - 4"); подлив - сватбен обичай в понеделник, на който булката налива вода преди изгрев слънце и по обед полива с нея на кумовете и други роднини да си измият ръцете, след което ги дарява.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011