* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала мама, имала,
едного сина - млад Стоян.
Скришом го мама родила,
скришом го мама гледала,
гледала и отгледала,
скришом го мама сгодила.
Кога сватбата да прават,
не може скришом да бъде...
От царят ферман пристига -
турците низаме да връват,
а българете - войници.
Писале, кого писале,
ала млад Стоян най-напред,
най-напред Стоян да върви -
на войниците байрактарин.
Баща му конче стягаше,
майка му дрехи сбираше,
и едри сълзи ронеше.
Сестра му конче дръжеше
и тя едри сълзи ронеше.
Либе му китка виеше,
и едри сълзи ронеше...
Стоян майци си думаше:
- Плачеш ме, майко, жалиш ме,
до коги ще ме жалееш,
и коги ще ме прежалиш?
Майка Стояну думаше:
- Синко Стоене, Стоене,
коги сравня тие баире -
да станат черни угари,
да ги посея със пченица,
със белия и със загария -
тогиз ще те прежала.
Той на сестра си думаше:
- Жалиш ме, сестро, плачеш ме,
до коги ще ме жалееш
и коги ще ме прежалиш?
Тя си на Стоян думаше:
- Ти оттук като заминеш,
ще взема твоите медни кавале,
в градина ще ги забуча,
сутрин и вечер поливам.
Кога кавале лист пуснат,
лист пуснат и са разшумят,
тогиз ще те забравя...
Тодорка му китка подаде
и си на Стоян думаше:
- Я земи, либе, таз китка,
дене я носи в пазуха,
ноще я фръгай по роса;
дорде е китка весела,
азе съм твоя, Стоене;
коги китката повехне,
да знаеш, либе, да знаеш -
тогиз ща ми е годежът...
Извади пръстен от пръста,
и него на Стоян подаде,
и пак на Стоян думаше:
- Кога се пръстен препукне,
препукне, камък изпусне,
да знаеш, либе, да знаеш -
тогиз ща ми е сватбата.
Стоян, като на война отиде,
стоял ми Стоян, що стоял,
ни малко, нито пък много -
цели ми девет години...
На деветата година,
на връх ден, на връх Гергьовден,
рано е Стоян подранил,
китка от роса да земе.
Той си погледнал китката -
китката увехнала;
га си погледнал пръстена,
и пръстен се е препукал,
препукал, камък изпуснал...
Стоян му се жалба нажали,
налупи калпак на очи,
наведе глава надолу,
порони сълзи два реда,
два реда, като два синджира...
Че го видяла царица
и си на Стоян думаше:
- Стоене, баш байрактарино,
сега девет години как при нас ти слугуваш,
не си се жалба нажалил,
сега защо си, Стоене, кахърен?
Навел си глава надолу,
нахлупил си калпак на очи,
поронил си сълзи два реда,
два реда, като два синджира...
Стоян на царица разправи
и царица са е сетила,
та си при царят отишла,
и си на царят думаше:
- По-скоро Стоян да пуснеш,
у дома да си отиде,
че днеска му се либето жени!
Царят си Стоян повика,
и си на Стоян думаше:
- Иди във високи конюшни,
та си на врати потропай -
което конче прицвили,
него си конче изведи,
изведи, при мен доведи.
Стоян си в конюшна отиде,
та си на врати потропа,
че му прицвили, прицвили,
кончето, шарколийчето,
кончето, звездобройчето...
Стоян си конче изведе
и го при царя заведе.
Царят на Стоян думаше:
- Стоене, баш байрактарино,
я си конче обседлай,
обседлай, още възседни,
у дома да си отидеш,
булчето да си отнемеш...
Стоян си конче обседна,
па си кончето възседна.
Доде го Стоян възсяда,
девет балкана премина,
дорде си краката в стремената намести
и девет поля широки и във село отива.
На пътя среща баща си,
той на баща си думаше:
- Дядо ле, стари дядо ле,
нали е света неделя,
а ти на лозе отиваш,
лозето да си копаеш,
нали е от Бога грехота
и от хората срамота?...
Той си на Стоян думаше:
- Ей ми те, младо войниче,
и аз си имам син като теб,
девет години как става,
как е па война отишал,
днеска са либето му ожени,
затуй съм жален, кахърен,
и си на лозе отивам -
кахъри да си разтура...
По-нататък срещнал майка си,
и тя на река отива,
дрехите да си изпира,
и на майка си думаше:
- Бабо ле, стара бабо ле,
днес е света неделя,
нали е, бабо, грехота
и от хората срамота?...
И тя му също казала.
Стоян направо в черкова отива,
и си кончето вън завръзва.
Там си заварва Тодорка,
че я със други венчават.
Стоян на попове думаше:
- Бива ли и аз да пусна тоз пръстен,
във тази чаша калена?
Стоян си пръстена пусна,
Тодорка си пръстен познала...
Нали е сърце припрято,
повдигнала е глава нагоре,
наляво, още надясно,
та си е Стоян видяла,
видяла и го познала,
и си Тодорка продума:
- Прощавайте ме, кумове,
кумове, стари сватове,
сватбари, още гайдари,
че аз си при Стоян отивам!
Ако не беше чудо ставало,
не беше се песен пеяло...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011