* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала мама, имала,
едного сина Стояна.
Бързала и да го ожени,
да го не вземат млад войник.
В събота го сгодила,
в неделя - сватба голяма,
в понеделник новина пристигна -
Стоян млад войник да иде.
Стоян се на майка си молеше:
- Майко ле, стара майчице,
аз ще се моля на тебе,
ти се моли на татко,
татко войник да иде.
Срам ме е да си оставя булчето,
грях ми е да замина.
Майка на Стоян думаше:
- Стоене, синко Стоене,
баща ти е стар за там,
не може конче да язди,
не може пушка да върти.
Стоян му жалба дожаля.
Булче му влезе в градинка,
набрала е китка смесена
и я на Стоян подаде,
подаде и още каза:
- На ти, Стоене, таз китка,
денем я носи на глава,
вечер я слагай на роса.
Ходил е Стоян девет години,
все свири, все пее, все весел.
На десетата година
на Стоян китка повяхна.
Де го съгледа царят,
царят на Стоян думаше:
- Що си загрижен, кахърен?
Стоян на царя думаше:
- Днес ми се жени булчето.
Царят от коня слезе
и го на Стояна даде.
Стоян си конче възседна
и си право във село отива.
Той си на сватбата отиде
и си на сватбата думаше:
- Да ми излезе булката,
ръка да ми целуне,
голям дар й нося.
Извели булката и пуснал
в ръката й пръстен.
Тя си сватбата върнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011