* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала й мама, имала,
един го сина Стояна -
той за син, той за дъщеря.
Свидно й да го ожени,
драго й ерген да ходи,
неженен войник да иде.
Петък му мама затърси
и до петък му мама намери
едно му булче хубаво.
Събота засеф засели,
в неделя булка завели,
понеделник яли и пили,
във вторник кръстник пращали.
В сряда дор двама,
дор двама млади войника,
те за Стояна дойдоха,
Стояна войник да пишат,
и си Стояна да вземат,
да вземат да го заведат.
Стоян мами си думаше:
- Мамо, мила мамо,
аз ще се моля на тебе,
пък ти се моли на татко,
да отиде татко стар войник.
Свидно ми е, мамо, жално ми е,
булче под було да оставя.
Стояновата майка,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
баща ти, синко, стар човек -
не може на кон да седи,
не може пушка да държи,
не може търмел да крепи
и не може сабя да върти.
Батко ти иска да отиде,
тя го буля ти не оставя,
че са им дребни децата,
те са им тежки кахъри...
Стоян нищо не рече.
Стояновата булка
влезе в горна градинка,
набрала цветя всякакви,
смесена китка закичи,
на Стояна я даваше
и на Стоян думаше:
- Вземи, Стояне, тази китка -
денем я носи на страна,
нощем я слагай на роса.
Носи я, гледай я,
когато ти китка увехне -
да знаеш, ще се оженя!
И стана Стоян, замина.
Носил си я Стоян, гледал я,
цели девет години.
Денем я носил на страна,
нощем я слагал на роса.
На десетата година,
рано ранил в неделя,
отишъл китката да вземе -
тя му китката увяхнала,
увяхнала и изсъхнала.
Из равни си двори ходеше,
бистро си сълзи ронеше,
черна земя гледаше
и бели си ръце кършеше.
Царица, цар Костадиница,
тя сред двора седеше,
сред двора седнала на стола,
и на Стояна думаше:
- Стояне, младо войниче,
защо си толкоз натъжен?
Дали ти служба дотегна,
или ти дрехи омръзнаха?
Стоян царици думаше:
- Царице, цар Костадинице,
нито ми е службата дотегнала,
нито ми дрехите омръзнаха.
Станаха девет години,
булката под було оставих
и днес булката се ожени,
за това съм толкоз натъжен.
Царица, цар Костадиница,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, младо войниче,
свободен бъди от мене,
стани си, иди си,
да си вземеш булчицата!
Че стана Стоян и тръгна.
Вървял ми Стоян, вървял ми,
като над село той допрял,
на пътя срещнал баща си -
отива угар да оре.
Той на баща си думаше:
- Дядо ле, ти стар дядо,
днес нали е света неделя,
защо отиваш угар да ореш?
Той на Стоян думаше:
- Войниче, младо войниче,
и аз имам син като тебе
станаха девет години,
далече войник отиде
и булка под було остави.
Днес му се булка ожени,
затова отивам в угар да ора.
Стоян му нищо не рече,
право в село отиде,
в село Стоян, сред село.
На пътя среща майка си,
отива дрехи да пере.
Той на мама си думаше:
- Бабо ле, стара бабо,
днес нали е света неделя,
що отиваш дрехи да переш?
Тя на Стоян думаше:
- Войниче, младо войниче,
и аз имам син като тебе.
Станаха девет години,
далече войник отиде,
булка под було остави.
Днес му се булка ожени,
затова отивам дрехи да пера.
Стоян нищо не й рече,
право на сватба отиде.
Като на сватбата отиде,
булката дарба дарява
и на ред им ръка целува,
а зетя вино даваше.
Като на Стоян ред дойде,
ред дойде да го даряват
тя им се свърши дарбата.
И като за Стоян ред дойде,
ред дойде вино да дадат,
то им се свърши виното.
Всички дават пари
и Стоян й даде пръстен,
пръстена венчалния.
Като го булката вид,я
тя си Стояна позна
и си Стояна прегърна,
викнала и заплакала:
- Сватове, още кумове,
пращайте вие, изпращайте,
мен ми дойде Стоян,
млад Стоян, мойта пръвнина!
И пак си взе Стоян булката.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011