* * *

Войник на сватбата на жена си

Зажени се Гюрица войвода,
ка е било у сред на венчане,
Гюри ми е писмо пристигнало -
ел да иде, ел главу да прати.
Пай говори прелепа невеста:
- Ко ти, Бога, Гюрице войводо,
боле иди, а главу не прачай,
ти че идеш и пай че се върнеш!
Досети се Гюриното либе,
та му изви китку девесливу:
- Чуеш мене, Гюрице войводо,
узне ли ти китка повенуе,
я чу да се млада преодавам!
Па отиде Гюрица войвода,
па отиде на бедена войска.
Минуле се девет годин дъна,
ка поступи десета година,
Гюри ми е китка повенула.
По град оди, на град се наваля,
врана коня невесело яха,
морав кожух наопъко носи,
тънку пушку положито носи,
остру саблю по калдаръми влачи.
Съпази го царица Елена,
пай говори царица Елена:
- Чуеш мене, Гюрице войводо,
защо коня невесело яхаш,
морав кожух наопъко носиш,
тънку пушку положито носиш,
остру саблю по калдаръми влачиш?
- Чуеш мене, царице Елено,
до са ме е любе дочекало,
съга ми се любе преодава!...
- Чуеш мене, Гюрице войводо,
я улезни у нови яхъри,
та изведи коня Ластавицу!
Па изведе коня Ластавицу.
Кара, кара коня Ластавицу,
у сречу му стари старчетина:
- Добра среча, стари старчетино!
- Дал Бог добро, непознан делийо!
- Куде раниш у свету неделю,
куде раниш със църни волове?
- Имае си сина къко тебе,
па отиде на бедена войска,
пай га нема девет годин дъна,
до са га е любе дочекало,
съга му се любе преодава,
та не могу от муку да седим!
Кара, кара коня Ластавицу,
у сречу му стара бабетина,
църно преде у свету неделю:
- Добра среча, стара бабетино!
- Дал Бог добро, непознан делийо!
- Куде раниш у свету неделю,
куде раниш, църну вурку предеш?
- Имае си сина къко тебе,
па отиде на бедена войска,
пай га нема девет годин дъна,
до са га е любе дочекало,
съга му се любе преодава,
та не могу от муку да седим!...
Кара, кара коня Ластавицу,
та отиде до нинете чешме,
на чешмете негова сестрица,
слъзе рони, църну вуну пере,
църну вуну бела да вой стане...
- Дал Бог добро, непознан делийо!
- Защо раниш у свету неделю,
слъзе рониш, църну вуну переш,
църну вуну бела да ти стане?
- Имае си брата къко тебе,
пай отиде на бедена войска,
пай га нема девет годин дъна,
до са га е любе дочекало,
съга му се любе преодава,
та не могу от муку да седим!...
Кара, кара коня Ластавицу,
та откара до нини дворове,
сви си седу у връ, у трапезу,
а он седи накрай на трапезу.
Пай говори Гюриа войвода:
- Изведете прелепу невесту,
да целива редом по трапезу!
Изцелива редом по трапезу,
ка целива Гюрицу войводу,
она пзна пръстен бурманлию.
Пай говори прелепа невеста:
- Идете си, китени сватове,
това си е мое първо любе!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011