* * *

Войник на сватбата на жена си

Ендафино, джан Дафино!
Ендафина болна лежи,
крал Миленко войска бере.
Дочула го Ендафина,
болна беше, здрава стана,
па улезна у земнико,
та отвори златни брави,
премени се, начини се,
па се шетна през полето.
Согледа я крал Миленко,
припущи си врана коня,
па му падна морав кожух,
па говори крал Миленко:
- Тако ти Бога, Ендафино,
я ми додай морав кожух…
Он на нея гюмюш пафти,
она нему - росна китка.
Па проговори Ендафина:
- Тако ти Бога, крал Миленко,
да си носиш росна китка -
та си легни на одъро,
нея тури под одъро,
не надзъртай до три годин,
па надзърни росна китка,
додека ти цъфти китка,
дотува мома че съм!
Па си ойде крал Миленко,
отнесе си росна китка,
он си легна на одъро,
нея тури под одъро…
Не надзърна три годин,
па надзърна росна китка -
китката е повехнала…
Умисли се крал Миленко,
па говори крал Миленко:
- Тако ти Бога, честни царо,
дай ми мухлет за три годин,
дома да ида, мома да си вида!
Дал му мухлет за три годин,
и му даде неговата коня.
Изведе я над селото,
тури нога на зенгия,
дор да тури и оная,
он улезна у селото…
Село войскя притиснала
Ендафини равни двори.
Не е била силна войскя,
но са били китени сватоне.
Дека стои Ендафина,
щиците е накапала
с нойните дребни сълзи.
Согледа я крал Миленко:
- Тако ви Бога, кум, старойкя,
изведете ми невестата,
да оставим проводия!
Не оставил проводия,
но я хвърли на враната коня.
Кога беше през полето,
войскя поле притиснала.
Не е била силна войскя,
но е било да посрещнат крал Миленко.
Кога беше през дворове,
слънце двори огреяло…

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011