* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала е мама, имала е,
едного сина Стояна,
той за син, той за дъщеря.
Него бързала да го ожени,
да не го вземат млад войник.
В петък им били засевки,
в събота при кум ходили,
в неделя им била сватбата.
В понеделник хабер довтаса
от царя и от везира -
да върви Стоян млад войник,
млад войник с войниците.
Стоян на мама си думаше:
- Аз ще се моля на тебе,
пък ти се моли на тетя,
той стар войник да иде,
стар войник с войниците,
че ми е младо булчето,
срам ме е да го поведа,
грях ми е да го оставя.
Мама Стояна думаше:
- Баща ти е, синко, стар човек,
не може конче да язди.
Стоян му жалба дожаля,
изкара конче хранено
и го на булче подаде.
Стоян си конче чешеше,
булче му конче държеше
и бистри сълзи ронеше.
Дет му сълзите капеха,
всякакви цветя никнеха,
като никнеха и цъфваха.
Булче му цвете береше,
на две го китки кичеше,
едната даде на Стояна,
едната остави за нея
и на Стояна думаше:
- Денем я носи на глава,
нощем я туряй на роса,
когато ти китка повехне -
тогаз ще ми е годежа,
когато ти китка посъхне -
тогава ще ми е сватбата.
Носил я е Стоян, кичил я е,
носил я е девет години -
денем я носил на глава,
нощем я търял на рося.
На деветата година
китката му повяхнала,
на десетата посъхнала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011